За нас

Oral Academy Bulgaria е една съвременна платформа за комуникация между колеги. Тя е една нова среда за обмяна на опит и идеи. Създадена е от млад колектив и цели скъсяването на разстоянието между денталните лекари във виртуалното пространство, както и взаимопомощ между тях при по-трудни клинични случаи.

Платформата има действаща фейсбук страница, където се обявяват основните публикации и новини, както и шест групи разпределени в шест направления. Група за еднодонтия с име “Oral Academy Endo”, група за орална и лицево-челюстна хирургия и патология с име “Oral Academy OMFS”, група за ресторативни възстановявания, протетична рехабилитация на дъвкателния апарат – съответно “Oral Academy Restorative”, група за ортодонтия - “Oral Academy Orthodontics”, група за маркетинг и управление на денталната практика "Oral Academy Management" и не на последно място – група за пародонтология и дентални импланти “Oral Academy Perio and Implants”. В страницата вече са публикувани много полезни материали, които се свалят безплатно. Някои от тях са анкетни листове за оценка за медицинския статус на пациентите, различни информирани съгласия, кратък справочник с антибиотиците, които се използват при одонтогенните инфекции, схеми за борба с анафилактичен шок и много други.

Сайтът на платформата е вече факт – https://www.oralacademy.bg . Очаквайте постепенно представяне на целият ни екип, който се състои от специалисти от цяла България.

Материали и средства за ретракция. Адстрингентни средства

Детайли
Протетична дентална медицина
3025

Автор: Д-р Рада Казакова, д.м.

Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина

Адстрингентните средства са метални соли, които причиняват контракция на гингивалните тъкани чрез свиване на малките кръвоносни съдове. Те преципитират тъканните и кръвните протеини, инхибирайки физически кървенето чрез намаляване на трансудацията и правейки повърхността на гингивалната тъкан по-устойчива. Тези хемостатични агенти не пенетрират в дълбочина в тъканите, а засягат само повърхностния слой на мукозата. (1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11) Въпреки това продължителният контакт с гингивалните тъкани може да причини забавено зарастване или дълготрайно увреждане на тъканта. PH на хемостатичните агенти варира в зависимост от производителя. Някои проучвания показват, че те са силно киселинни, затова употребата им е потенциална причина за постоперативната чувствителност и пречи на свързването при адхезивните цименти. (5, 7, 12, 13, 15, 17, 18) 

Хемостатичните средства са налични под формата на течности или гелове, като най-често използвани са: алуминиев сулфат, алуминиев хлорид, алуминиево-калиев сулфат, железен сулфат, както и назални и офталмологични деконгестанти – средства, намаляващи обема на локалния кръвен ток и пермеабилитета на кръвоносните съдове. (16, 19) Производителите предлагат хемостатични агенти под формата на паста или пяна (Expasyl, Astringent Paste, Gingitrac, Magic foam cord, Racegel, Traxodent).

Библиография:

1. Кисов, Хр. Изпиляване на зъбите за керамични и металокерамични коронки. Индекс, София, 2000.

2. Кисов, Хр. Отпечатъчни материали и отпечатъчни методи в неподвижното зъбопротезиране. Индекс, София, 1998.

3. Akca EA, Yildirim E, Dalriz M, et al. Effects of different retractions medicaments on gingival tissue. Quintessence Int 2006;37:53–9.

4. Al Hamad KQ, Azar WZ, Alwaeli HA, et al. Aclinical study on the effects of cordless and conventional retraction techniques on the gingival periodontal health.

5. Ayo-Yusuf OA, Driessen CH, Botha AJ. SEM-EDX study of prepared human dentin exposed to gingival retraction fluids. J Dent 2005;33:731–9.

6. Bennani V, Aarts JM, He LH. A comparison of pressure generated by cordless gingival displacement techniques. J Prosthet Dent 2012;107:388–92.

7. Benson BW, Bomberg TJ, Hatch RA, et al. Tissue displacement methods in fixed prosthodontics. J Prosthet Dent 1986;55:157–292.

8. Ciancio SG, Bourgault PC. Clinical pharmacology for dental professionals. 3rd edition. Chicago: Year Book Medical Publishers; 1989. p. 316.

9. Csillag M, Nyiri G, Vag J, et al. Dose-related effects of epinephrine on human gingival blood flow and crevicular fluid production used as a soaking solution for chemo-mechanical tissue retraction. J Prosthet Dent 2007;97:6–11.

10. Donovan TE, Gandara BK, Nemetz H. Review and survey of medicaments used with gingival retraction cords. J Prosthet Dent 1985;53:525–31.

11. Felpel LP. A review of pharmacotherapeutics for prosthetic dentistry: Part I. J Prosthet Dent 1997;77:285–92.

12. Hilley MD, Milam SB, Giescke AH Jr, et al. Fatality associated with the combined use of halothane and gingival retraction cord. Anesthesiology 1984;60:587–8.

13. Kuphasuk W, Harnirattisai C, Senawongse P, et al. Bond strengths of two adhesive systems to dentin contaminated with a hemostatic agent. Oper Dent 2007; 32:399–505.

14. Land MF, Rosenstiel SF, Sandrik JL. Disturbance of the dentinal smear layer by acidic hemostatic agents. J Prosthet Dent 1994;72:4–7.

15. Mohan M, Gupta A, Shenoy V, et al. Pharmacological agents in dentistry: a review. Br J Pharmaceut Res 2011;1:66–87.

16. Morgano SM, Malone WF, Gregoire SE, et al. Tissue management with dental impression materials. Am J Dent 1989;2:279–84.

17. Phatale S, Marawar PP, Byakod G, et al. Effect of retraction materials on gingival health: a histopathological study. J Indian Soc Periodontol 2010;14:35–9

18. Reiman MB. Exposure of subgingival margins by nonsurgical gingival displacement. J Prosthet Dent 1976;36:649–54.

19. Woody RD, Miller A, Staffanou RS. Review of the pH of hemostatic agents used in tissue displacement. J Prosthet Dent 1993;70:191–2.