За нас

Oral Academy Bulgaria е една съвременна платформа за комуникация между колеги. Тя е една нова среда за обмяна на опит и идеи. Създадена е от млад колектив и цели скъсяването на разстоянието между денталните лекари във виртуалното пространство, както и взаимопомощ между тях при по-трудни клинични случаи.

Платформата има действаща фейсбук страница, където се обявяват основните публикации и новини, както и шест групи разпределени в шест направления. Група за еднодонтия с име “Oral Academy Endo”, група за орална и лицево-челюстна хирургия и патология с име “Oral Academy OMFS”, група за ресторативни възстановявания, протетична рехабилитация на дъвкателния апарат – съответно “Oral Academy Restorative”, група за ортодонтия - “Oral Academy Orthodontics”, група за маркетинг и управление на денталната практика "Oral Academy Management" и не на последно място – група за пародонтология и дентални импланти “Oral Academy Perio and Implants”. В страницата вече са публикувани много полезни материали, които се свалят безплатно. Някои от тях са анкетни листове за оценка за медицинския статус на пациентите, различни информирани съгласия, кратък справочник с антибиотиците, които се използват при одонтогенните инфекции, схеми за борба с анафилактичен шок и много други.

Сайтът на платформата е вече факт – https://www.oralacademy.bg . Очаквайте постепенно представяне на целият ни екип, който се състои от специалисти от цяла България.

Фактори, определящи запазването на позицията и формата на гингивата при ретракция. Биологична ширина

Детайли
Протетична дентална медицина
4023

Автор: Д-р Рада Казакова, д.м.

Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина

С цел пълното изясняване същността на техниките на гингивална ретракция, трябва да се оцени естественото състояние на пародонта и взаимоотношението му със съзъбието. Това се постига, като се детайлизират компонентите на физиологичния денто-гингивален комплекс. Той представлява пропорционална зависимост между ръба на алвеоларната кост, съединително-тъканното прикрепване, епителното прикрепване и дълбочината на сулкуса. Най-коронарно разположената част на алвеоларния израстък е алвеоларния костен гребен. Съединително-тъканното прикрепване се състои от два слоя. Първият слой е ретикуларния, който лежи директно върху периоста на алвеоларната кост. Вторият е папиларния, който се характеризира с папиларни прораствания, които са вплетени между епителните мрежести крачета. Епителното прикрепване се осъществява от свързващия епител и обикновено варира между 0.25 до 1.35 mm в дължина. Този тип епител регенерира след консервативни или хирургични интервенции. Той свързва зъбния емайл и цимент чрез относително слаби връзки, наречени хемидесмозоми. Гингивалният сулкус е тънкото пространство с формана буква „V“, което се намира между свободната гингива и повърхността на зъба. Дълбочината на сулкуса е податлива на промяна, в зависимост от степента на възпаление на гингивалните тъкани. Съобщава се, че нормалната клинична дълбочина на сулкуса е до 3 mm. (4, 5)

Концепцията за „биологична ширина“ започва с Gargiulo и кол. през 1961 г., когато те я описват след изследване на физиологичния дентогингивален комплекс при общо 287 зъба. (1, 2, 3) Съобщава се, че средно измерената дълбочина на сулкуса е 0.69 mm, епителното прикрепване – 0.97 mm, а съединителнотъканното – 1.07 mm. Ето защо, основавайки се на това проучване, се съобщава най-често, че биологичната ширина е 2.04 mm. Въпреки това други проучвания показват, че има големи вариации в дължината на епителното прикрепване. Уповавайки се на концепцията на Gargiulo, Cohen през 1977 г. въвежда термина „биологична ширина“, обсъждайки пародонтологичната подготовка на устата за протетични процедури. Въпреки че точните измерения на „биологичната ширина“ могат да бъдат различни при различните хора, е прието, че протетичните възстановявания не трябва да се позиционират повече от 0.5 до 1.0 mm в гингивалния сулкус. От изключително значение за поддържането на здрав пародонт е да не се засяга свързващия епител или съединително-тъканното прикрепване при директни или индиректни възстановявания. Освен това авторите предлагат да се остави предпазна зона от 3.0 mm между гребена на алвеоларната кост и ръба на короната. Тъй като не е възможно да се установи клинично чрез тактилно усещане, къде завършва сулкуса и къде започва прикрепващия епител, авторите препоръчват да се остави тази защитна зона. (6, 7, 8)

Негативните последствия от засягането на биологичното пространство са описани в стоматологичната литература. Установено е, че ако ръбовете на възстановяванията навлизат до свързващия епител и отвъд него, може да се развие хронично възпаление – гингивит, което да прогресира до пародонтит.

Библиография:

1. Кисов, Хр. Изпиляване на зъбите за керамични и металокерамични коронки. Индекс, София, 2000.

2. Кисов, Хр. Отпечатъчни материали и отпечатъчни методи в неподвижното зъбопротезиране. Индекс, София, 1998.

3. Gargiulo, AW, F. Wentz, B. Orban. Dimensions and relations of the dentogingival junction in humans. J Periodontol, 1961, 32:261–7.

4. Ingber, JS, LF Rose, JG Coslet. The “biologic width” – a concept in periodontics and restorative dentistry. Alpha Omegan, 1977, 70:62–5.

5. Maynard, LG Jr, RD Wilson. Physiological dimensions of the periodontium significant to restorative dentist. J Periodontol, 1979, 50:170-177.

6. Nevins, M., HM Skurow. The intracrevicular restorative margin, the biologic width, and the maintenance of the gingival margin. Int J Period Rest Dent, 1984, 4:30–49.

7. Schroeder, HE, MA Listgarten. Fine structure of the developing epithelial attachment of human teeth. Monogr Dev Biol, 1971, 2:1–134.

8. Vacek, JS, ME Gher, DA Assad, et al. The dimensions of the human dentogingival junction. Int J Period Rest Dent, 1994, 14:154–65.