Автор: Д-р Рада Казакова, д.м.
Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина
Клиничният успех и функционална годност на индиректните възстановявания зависят от внимателното и екзактно извършване на няколко последователни процедури. Една от основните от тях е манипулирането на гингивалните тъкани и осигуряване на гингивалната естетика. Една от основните цели по време на процеса е да се поддържа нормалния вид на здравата гингива, като за да се осъществи това, е необходимо да е налице оптимално дентално здраве преди третиране и минимално травмиране по време на процедурата. (1)
Предпротетичната пародонтална подготовка включва пародонтална санация и пародонтални резективни процедури. При неснемаемото протезиране най-често се налага отстраняването на прекомерно количество от гингивални тъкани с цел по-добра функционална годност на бъдещите възстановявания или постигане на хармонична гингивална линия на усмивката. Причините за процедурата по удължаване на клиничните корони са естетични и отразяват нарастващата популярност на денталните дейности по „подобряване на усмивката“, както и от разбирането на практикуващите ЛДМ за запазване на биологичната ширина. Това е хирургична процедура, целяща да разкрие по-голяма гингиво-инцизална дължина на зъбната структура преди протетичното възстановяване на зъба, което включва предвидимо разкриване на малко количество само гингивална тъкан – мекотъканно удължаване на клиничните корони (от англ. – „soft tissue crown lengthening“), или както на гингивална тъкан, така и на алвеоларна кост – костно удължаване на клиничните корони (от англ. – „osseous crown lengthening“). (3, 4) Традиционните техники за костно удължаване обикновено включват отпрепариране на ламбо в пълна дебелина, остектомия и остеопластика, за да се определи новото гингивално ниво.

Създаването на разстояние от 3 mm от алвеоларния гребен до ръба на бъдещата конструкция води до стабилна пародонтална тъкан на това ниво. Горецитираното разстояние е доказано от Gargiulo и кол. през 1961 г. и се основават на концепцията за биологичната ширина. Хирургичното удължаване на клиничната коронка може да бъде изпълнено след завършване на началната хигиенна фаза. (2)
Установени са следните показания за удължаване на короната:
• Пасивен пробив на зъбите;
• Дълбока, субгингивално разположена препарационна граница, при която снемането на отпечатък е силно затруднено;
• Дълбока, субгингивално разположена кариозна лезия;
• Фрактура на корена в цервикалната трета;
• Коренова обтурация в цервикалната област;
• Постигане на ефект на обръча (ferrule effect) при къси корони;
• Перфорация на парапулпарен щифт в цервикалната трета на корена;
• Недостатъчна ретенция на изкуствена корона поради намалена дължина на зъбната корона;
• Дълбоко субгингивално разположен ръб, водещ до възпалителна реакция, която не може да се контролира по друг начин;
• Одонтопластика в комбинация с резекция или хемисекция на отделен корен при напреднали фуркационни лезии на многокоренови зъби;
• Силно абразирано съзъбие преди възстановяването;
• Необходимостта да се подобри естетичния вид на фронталните зъби с къси клинични корони и висока линия на усмивката.
Библиография:
1. Carranza, NTK. Carranza’s clinical periodontology. 11th Edition. Mosby Elsevier, 2012, pp 12-33.
2. Gargiulo, AW, F. Wentz, B. Orban. Dimensions and relations of the dentogingival junction in humans. J Periodontol, 1961, 32:261–7.
3. Hempton, TJ, JT Dominici. Contemporaty crown-lengthening therapy. A review. JADA, 2014, 141:647-654.
4. Takei, HH, RR Azzi, TJ Han. Preparation of the periodontium for restorative, dentistry. In MG Newman, HH Takei, FA Carranza, editors. Carranza’s clinical periodontology. Philadelphia, 2002, ed.9, WB Saunder, p. 945.