Лечението на лихеноидните лезии се налага основно в случаите на изявени симптоми. Асимптоматичните случаи не изискват терапия и е възможно плаките спонтанно да регресират. В случаите на орален лихен планус (ОЛП) лечението е необходимо и поради високия риск от малигнена трансформация при някои от плаките, както и затруднената устна хигена. Необходимо е устната кухина да се санира и да се премахнат всички възстановителни материали, които биха могли да предизвикат заболяването.
При необходимост от лечение, терапията може да включва както традиционни, така и иновативни методи или комбинации от тях. Те могат да се разделят на следните медикаментозни и хирургични групи:
- Антихистамини (повлияват сърбeжите);
- Топикални кортикостероиди (за намаляване на зачервяването и подуването);
- Орални кортикостероиди (при тежко изявени симптоми и плаки с голяма давност без данни за регресия);
- Ретиноиди – за орално и/или локално приложение;
- Имуносупресори (Такролимус, Циклоспорин);
- Имуномодулатори (Пимекролимус);
- Алое вера и куркуминоиди;
- Талидомид, Метронидазол, Гризеофулвин, Хидроксихлороквин, Амлексанокс за локално приложение и др.;
- PUVA терапия;
- Лазерна терапия;
- Криодеструкция;
- Хирургична ексцизия;
При ОЛП се препоръчва локалното приложение на медикаментите. То осигурява таргетирано и по-ефикасно приложение, което води до използване на по-малко количество от веществата и по-малко нежелани странични ефекти.
Системните кортикостероиди са най-ефективни при лечението на дифузна, ерозивна форма на ОЛП, както и при множествената форма на лихен. Използват се метилпреднизолон и преднизон. Установено е, че топикалното приложение е с по-добри лечебни резултати от системното и комбинираното. Системните кортикостероиди са показани при пациенти, които не отговарят на локалното лечение, както и такива с тежка кожно – мукозна форма на лихен. Прилагат се в дози 1.5 – 2мг/кг/дневно, като дори при кратък курс на приложение са възможни характерните за кортикостероидна терапия нежелани лекарствени реакции.
При лечение на ОЛП най – добър ефект е показал триамцинолоновия ацетонид под форма на паста, орална суспензия или пастили за смучене.
С много добър терапевтичен ефект при ОЛП се характеризира и Бетаметазон валерата под форма на аерозол, или гранули за суспензия.
Показани са и води за уста, съдържащи Бетаметазон фосфат или Клобетазол пропионат. Те се използват при тежки форми на ОЛП, но поради системното им абсорбиране през лигавиците могат да доведат до супресия по пътя на хипофизно – адреналната ос.
Използването на 0.1% флуоцинолон ацетонид в орални пасти е с добър ефект и без сериозни странични ефекти. Според данните от две годишно проучване на пациенти с ОЛП, лекувани с различните фармакологични форми на медикамента се отчитат нива на ремисия, както следва - 77.3% пълна ремисия при приложение на орана паста, 21.4% (разтвор), 17.0% (комбинирано лечение).
Клобетазол пропионат с добър ефект се прилага под формата на вода за уста, мехлем, или орална паста. Той е изключително ефективен при регресиращи лезии и продължителната му употреба (6 месеца) може да подпомогне контрола на заболяването. Според 6 месечно проследяване след терапия при 65% от пациентите се наблюдава ремисия, без поддържащи медикаменти.
Не са открити доклади за адренална супресия при продължително използване на орални, топикални кортикостероиди, каквито са 0.05% Флуоцинонид, 0.1% Флуоцинолон ацетонид и 0.05% Клобетазол. Единственият чест, нежелан ефект от употребата им е развитието на остра псевдомембранозна кандидоза. Това състояние може да бъде профилактирано через употребата на антимикотик (миконазол гел) самостоятелно, или в комбинация с вода за уста, съдържаща хлорхексидин.
Положителен ефект върху клиничните симптоми се установява и при използването на цинк – съдържащи води за уста.
Лечението на ОЛП може да включва и интралезйонно приложение на кортикостероиди – Хидрокортизон, Дексаметазон, Триамцинолон ацетонид и Метилпреднизолон. Важно е да се отбележи, че процедурата е болезнена, не винаги ефективна и може да доведе до атрофия на мукозата.
В обобщение на описаните данни, можем да кажем, че системните кортикостероиди са показани за лечение на остри екзацербации на заболяването както и при множествени лезии, ангажиращи различни части на тялото.
Системните кортикостероиди в тези случаи могат да бъдат използвани самостоятелно, или в комбинация с топикални медикаменти, подпомагащи действието им и намаляващи нежеланите им странични ефекти.
За лечение на лихен може да се използва и Циклоспорин като системно, или локално приложение. Недостатъците му се изразяват в транзиторно, парещо усещане в началото на приложението му, влошен вкус в устата, както и високата цена.
Сравнително проучване на лечебния ефект на Циклоспорина, сравнен с този при Триамцинолон ацетонид не показва значителни различия . Според друго проучване Клобетазола е по – ефективен от Циклоспорина.
Освен кортикостроидите, в лечението на лихеноидните лезии, може да се включат и имуносупресорите.
Такролимус е мощен имуносупресивен агент, инхибиращ Т – клетъчната активация. Той се използва ефективно в 10 до 100 пъти по-ниски концентрации от Циклоспорина. Такролимус и Пимекролимус са по-нови калцинеуринови инхибитори с подобрен профил на безопасност в сравнение с Циклоспорина. Използват се с по-добър ефект и за превенция на реакцията на отхвърляне при трансплантирани пациенти.
Въпреки посочените положителни качества на посочените медикаменти, необходимо е да се отбележи и, че Агенциите по лекарствена безопасност предупреждават за теоретичен повишен риск за развитие на сквамозноклетъчен карцином или лимфом при продължително топикално приложение. Според скорошни доклади лечението на ОЛП с ниски концентрации на Такролимус води до бързо намаляване и/или изчезване на плаките, но след 12 месечно проследяване се установяват висок процент рецидиви.
Към групата на използваните при лихен Ретиноиди се отнасят Изотретиноин, топикален Третиноин и Ацитретин.
Изотетиноина представлява 13 – цис изомер на естествено съществуващия третиноин. Той води до намаляване размера на мастните жлези, както и мастната продукция. Инхибира диференциацията на последните, както и тази на абнормните кератиноцити.
Топикалния третиноин ефективно се прилага при ОЛП, но не е показан при кожни форми на лихен. Предлага се като 0.025%, 0.05%, 0.1% крем и 0.01%, 0.025% гел.
Ацитретина е аналог на ретиноевата киселина. Неговия механизъм на действие не е напълно изяснен.
Метронидазолът показва добър терапевтичен резултат при някои пациенти, но механизмът му на действие върху плаките не е напълно изяснен.
ПУВА – терапия е вид фотодинамична терапия, при която тъканите се обработват предварително с фотосенсибилизатор (псорален) и се облъчват с ултравиолетова светлина с 320 – 400 nm дължина на вълните. 8-метоксипсоралена, който често се използва за фотосенсибилизация, води до множество странични ефекти – гадене, замайване, главоболие, зрителни смущения, парестезия и др. За да се избегнат неблагоприятните ефекти от използването на фотосенсибилизаторите се препоръчва тъканите да се третират топикално с 0.1% триоксален, който води до по-малко нежелани странични реакции.
В сравнение с кожата, оралната мукоза показва по-високи нива на резистентност към фототоксичните увреди. ПУВА терапията показва добра ефективност при лечение на тежки форми на ерозивен ОЛП, неповлияващи се от конвенционално лечение. Въпреки това, методът трябва да се прилага внимателно, тъй като е доказано, че има онкогенен потенциал.
Лазерната терапия вече над 10 години е метод на избор при кожни и лигавични форми на лихен планус. Добри резултати се постигат след третиране на зоните с диодни, YAG и CO2 лазери. Метода може да се прилага в амбулаторни условия, след локална анестезия. Според представени доклади, получените рани обикновено заздравяват без усложнение и до три седмици се наблюдава пълна епителизация.
CO2 лазера се препоръчва в случаи, неповлияващи се от медикаментозна терапия, но може да се разглежда и като метод на първи избор.
При лезии с висок риск за малигнена трансформация и клинични данни за дисплазия, метод на диагностика и лечение е ХИРУРГИЧНАТА ЕКСЦИЗИЯ.