Локалните анестетици обикновено се използват, за да понижат локалната сетивност, например при хирургична обработка на рани, ексцизии на кожни лезии, малки козметично – хирургични процедури, в оралната хирургия и стоматология и др.

Според проучвания на различни национални здравни институти, обикновено най – неприятната и болезнена част от процедурата е самото инжектиране на анестетика.

В „Emergency Medicine Journal” е публикувана статия, в която се посочва наличието на различни методи за понижаване на асоциираната с обождането болка. Най – често това е приложението на анестетичен крем (EMLA), който за по – силен ефект може да бъде смесен със сода бикарбонат, или лидокаин, затоплен до телесната температура.

Но авторите посочват редица недостатъци на посочените методи, а именно:

- срокът на годност на лидокаина се понижава, когато бъде смесен със сода бикарбонат, или затоплен до температура на тялото;

- необходимо е допълнително обурудване за съхранение на продуктите;

- след смесване на лидокаин със сода бикарбонат се получават малки преципитати;

- EMLA не може да се прилага при отворени рани;

Друго изследване показва, че краткото приложение на лед върху кожата, преди локална анестезия, осезаемо намалява болковото усещане.

Гръцкия философ и лекар Хипократ, често смятан за баща на медицината, първи открива и описва техниката за намаляване на болката след контакт със студени тела.

От тогава редица проучвания доказват, че приложението на изстудяващ спрей, или кубчета лед ефективно намаляват болката при локална анстезия, както и при венозни и артериални манипулаци.

Скорошно проучване по темта е проведено от др Санг Чун Чой и колеги от университетска болница '' Ajou'' в Северна Корея. Проучването включва 50 пациента на възраст между 18 и 65 години, регистрирани в спешно отделение с леки разкъсно – контузни рани. При половината паценти е приложена криотерапия – кубчета лед, опаковани в стерилна ръкавица и поставени в раната за 2 мин. преди инжекционната апликация на анестетик. Останалата половина от пациентите били подложени на стандартна хирургична обработка, без предхождащо специфично подготвяне на оперативното поле. 

 Всички паценти били накарани да оценят степента на почувстваната при обождането болка, като посочат силата й в скала от 1 до 10, където с 10 била номерирана най – високата степен на болката. Половината от пациентите от първата група (подложени на предваритална крио – подготовка) посочили номер от скалата не по – висок от 2, докато в контролната група половината от пациентите  имали болков резултат 5 и над 5.

Aвторите докладвали резултати, които показват, че предварителната криoтерапия може значително да намали очакваната болка от инжектирането на локалния анестетик без да увеличи риска от усложнения на лечението на раните.

''Предварителната криотерапия е безопасен, прагматичен и ефективен метод'', заключват изследователите, като добавят, че простотата на методиката изключва каквото и да било специално обуруване и допълнителни разходи.

Д-р Райън Стантън, говорител на Американската колегия на спешните медци, съобщава пред Ройтерс '' Предвид малкия брой на проучените пациенти, не мисля, че метода може да се обяви за напълно безопасен, но така или иначе ледът много често се използва за аналгезия. Необходимо е да се направят още проучвания, но определено положителната му роля е очевидна, както и ниската финансова стойнст и малко вероятните усложнения''.

 Сантън, който не е бил част от изследователския екп обяснил, че предизвикателството при описаната методика е да се определи точно времето за приложение на леда, тъй като при по – дългото му престояване врху раната може да последват тъканни увреди.

''Дали този подход ще бъде приет и широко въведен в практиката зависи основно от медицинските специалисти, които ще го припознаят в дейността си, както и от избора на пациентите'', допълни той, въпреки че категорично заяви, че се съмнява методиката да бъде въведена с офцилани медицински протоколи.

Самите изследователи признават няколко слаби момента в проучването си, като например това, че броя на пациентите не е бил достатъчен, за да покаже дали криотерапията би намалила болката от инжектирането в еднаква степен в различните участъци на тялото. Освен това не е въведен метод за различаване и оценяване на дълбочината на проникване на иглата, скоростта на инжектиране на флуида, както и вида на локалния ансететик, които също определят степента на болковото усещане.

Гибсън отбелязва и вероятността от засилен плацебо ефект от видимите кубчета лед.

Друг минус на методиката е , че степента на болковата осезаемост е изключително субективна. '' Виждал съм хора с тежки счупвания, които отбелязват болкова чувствителнос ''1'' на скалата, както и такива с леки охлузвания, които посочват ''10'', допълва той.

Предстоят множество допълнителни разработки по темата.