За нас

Oral Academy Bulgaria е една съвременна платформа за комуникация между колеги. Тя е една нова среда за обмяна на опит и идеи. Създадена е от млад колектив и цели скъсяването на разстоянието между денталните лекари във виртуалното пространство, както и взаимопомощ между тях при по-трудни клинични случаи.

Платформата има действаща фейсбук страница, където се обявяват основните публикации и новини, както и шест групи разпределени в шест направления. Група за еднодонтия с име “Oral Academy Endo”, група за орална и лицево-челюстна хирургия и патология с име “Oral Academy OMFS”, група за ресторативни възстановявания, протетична рехабилитация на дъвкателния апарат – съответно “Oral Academy Restorative”, група за ортодонтия - “Oral Academy Orthodontics”, група за маркетинг и управление на денталната практика "Oral Academy Management" и не на последно място – група за пародонтология и дентални импланти “Oral Academy Perio and Implants”. В страницата вече са публикувани много полезни материали, които се свалят безплатно. Някои от тях са анкетни листове за оценка за медицинския статус на пациентите, различни информирани съгласия, кратък справочник с антибиотиците, които се използват при одонтогенните инфекции, схеми за борба с анафилактичен шок и много други.

Сайтът на платформата е вече факт – https://www.oralacademy.bg . Очаквайте постепенно представяне на целият ни екип, който се състои от специалисти от цяла България.

Фактори, определящи запазването на позицията и формата на гингивата при ретракция. Продължителност на ретракцията

Детайли
Протетична дентална медицина
2155

Автор: Д-р Рада Казакова, д.м.

Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина

За да се създаде адекватно отдръпване на гингивата с цел прецизно снемане на отпечатък, е необходимо клиницистът да остави кордата достатъчно време, но не твърде дълго. (1, 2) Целта е да се съхрани пародонталното здраве. Изследвания демонстрират, че няма дългосрочни увреждащи ефекти върху епителното прикрепване, когато кордите се поставят внимателно в сулкуса за приемливо време, и здравите гингивални тъкани се възстановят за няколко дни. Anneroth и Nordenram през 1969 г. показват, че сухи корди, поставени в сулкуса, се свързват с кревикуларния епител. Когато кордата е отстранена преди снемане на отпечатъка, кревикуларният епител се разкъсва и премахва, което предизвиква реакция, подобна на зарастването на рана. (4)

Оптималното време, необходимо за престой на кордите в сулкуса, е оценявано от няколко автора и варира от 1 до 30 минути. Fisher през 1987 г. препоръчва използването на корда, импрегнирана с железен сулфат, поставена за 1 минути, за да се създаде необходимата ретракция. (8) Baharav и кол. през 2004 г. изследват техниката на двата конеца за ретракция на тъканите и заключават, че кордите трябва да престояват в сулкуса 4 минути преди снемане на отпечатък, за да се създаде достатъчно разширение на венечното пространство. (5) Benson и кол. откриват през 1986 г., че от 10 до 20 минути гингивална ретракция ще осигури достатъчно време (30 минути) за снемане няколко отпечатъка. (6) При проучване с кучета, през 1961 г. Harrison заключава, че неимпрегнираната корда може да се използва безопасно за 30 минути. (9) Ramadan и кол. през 1972 г. доказват, че кордите, поставени за не повече от 3 минути в сулкуса, ще позволят на клинициста да постигне адекватен оздравителен процес. (10) Няколко изследвания демонстрират, че ретракционните корди причиняват увреждане на свързващия епител, за чието оздравяване са необходими от 5 до 14 дни. Въпреки че няма точно препоръчително време на престой, горните проучвания разкриват благоприятния ефект от редуцирането на времето за ретракция. (3, 4, 7, 11, 12, 13)

Библиография:

1. Кисов, Хр. Изпиляване на зъбите за керамични и металокерамични коронки. Индекс, София, 2000.

2. Кисов, Хр. Отпечатъчни материали и отпечатъчни методи в неподвижното зъбопротезиране. Индекс, София, 1998.

3. Al Hamad, KQ, WZ Azar, HA Alwaeli, et al. A clinical study on the effects of cordless and conventional retraction techniques on the gingival periodontal health. J Clin Periodontol, 2008, 35:1053–8.

4. Anneroth, G. A. Nordenram. Reaction of the gingiva to the application of threads in the gingival pockets for taking impression with elastic material. Odont Rev, 1969, 20(3):301-310.

5. Baharav, H., I. Kupershmidt, BZ Laufer, et al. The effect of sulcular width on the accuracy of impression materials in the presence of an undercut. Int J Prosthodont, 2004, 17:585–9.

6. Benson, BW, TJ Bomberg, RA Hatch, et al. Tissue displacement methods in fixed prosthodontics. J Prosthet Dent, 1986, 55:157–292.

7. Feng, J., H. Aboyoussef, S. Weiner, et al. The effect of gingival retraction procedures on periodontal indices and crevicular fluid cytokine levels: a pilot study. J Prosthodont, 2006;15:108–12.

8. Fisher, DE. Tissue management: a new solution to an old problem. Gen Dent, 1987, 35:178–82.

9. Harrison, JD. Effect of retraction materials on the gingival sulcus epithelium. J Prosthet Dent, 1961, 11:514–21.

10. Ramadan, FA, M. El-Sadeek, ES Hassanein. Histopathologic response of gingival tissues to hemodent and aluminum chloride solutions as tissue displacement materials. Egypt Dent J, 1972,18:337–52.

11. Reiman, MB. Exposure of subgingival margins by nonsurgical gingival displacement. J Prosthet Dent, 1976, 36:649–54.

12. Ruel, J., PJ Schuessler, K. Malament, et al. Effect of retraction procedures on the periodontium in humans. J Prosthet Dent, 1980, 44:508–15.

13. Wassell. RW, D. Barker, AW Walls. Crowns and other extra-coronal restorations: impression materials and technique. Br Dent J, 2002, 192:679–90.