Остеодистракция или дистракционна остеогенеза е описана за първи път през 1905 г., от руския ортопед-хирург Илизаров, за удължаване на тръбните кости.
Техниката е приложима в много области на скелета и напоследък се използва и в лицево-челюстна хирургия. Остеодистракцията сега се използва при хирургичната корекция на различни видове аномалии възникнали при травми и операции за отстраняване на тумори, краниосиностози, алвеоларен израстък и други.
Процесът включва постепенно, контролирано механично раздалечаване на фрагментите на хирургичната фрактура. Празнината, създадена по време на изместването на костните сегменти, се запълва с незряла некалцифицирана кост. Именно този калус след това узрява по време на фиксирането. Съседните меки тъкани се разширяват следвайки костните сегменти и тази уникална способност прави техниката безценна.
Техника
1. Остеотомия и поставяне на устройство за дистракция.
2. Латентен период (около 1 седмица), след който устройството се активира.
3. Период на раздалечаване до постигане на желания резултат.
4. Период на фиксиране (около 4 седмици), през който устройството е пасивно и след което се отстранява.
Освен в лицево-челюстната хирургия, техниката намира приложение и при удължаването на крайници, благодарение на своите предимства.
източници:Master Dentistry E-Book: Volume 1: Oral and Maxillofacial Surgery, Radiology, Pathology and Oral Medicine 3rd Edition, Kindle Edition