Автор: Д-р Мария Димитрова
Дентален център „Света Аполония“, Пловдив
Нови изследвания продължават да се появяват по отношение на епидемиологични доказателства за асоциацията между апикален периодонтит (АП) и сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), и тази област на изследвания поражда интерес в рамките на денталната общност. Неотдавнашен системен преглед идентифицира 19 епидемиологични проучвания при хора,при които се изследва връзката между рентгенологично открити AП и ССЗ.От тях 13 показаха значително положителна връзка между AП и CСЗ.
След този анализ, нови епидемиологични доказателства, подкрепящи положителната връзка между АП и CСЗ се появи, включително в проучване, с 364 участници,
е установено, че вероятността за рентгенографски открит АП, свързан с CСЗ, е 5.3-пъти по-високо в сравнение с пациентите без AП.Оценка на влиянието на АП като отделен рисков фактор за CСЗ е предизвикателство поради няколко причини. На първо място,много фактори допринасят за риска от атеросклероза, тъй като е известно, че има многофакторна етиология.Тези фактори могат да бъдат разгледани по време на проектирането на изследването и анализа като потенциални, но на базата на предишни публикации, тези фактори не винаги са лесно контролирани.
Друго предизвикателство е използваният метод в проучванията за измерване на резултата (CСЗ) и нивото на експозиция (AП).Например, различни рентгенографски
методи се използват за оценка на наличието на АП,включително периапикални рентгенови снимки, панорамни рентгенови снимки, конусова томография (CBCT) и на цялото тяло (CT).Вариациите в метода са значителни,тъй като типа на рентгенографията оказва влияние върху способността за откриване на ПАЛ. Специфичността и чувствителността за откриване на ПАЛ варират между панорамни рентгенови снимки, периапикални рентгенови изображения и CBCT изображения: чувствителност 0.28, 0.55, 0.91 до 0.98, съответно; и специфичност 1,0.98 и 0.73, съответно.Това означава, че когато панорамна рентгенография се използва само 28% от ПАЛ ще бъдат открити. Някои изследвания са използвани като самооценка на пациентите, тъй като в миналото е имало RCT индикатор за АП, без допълнителна рентгенография за оценка.Този метод се счита за най-малко надежден. Поради тези причини, изучаване на пряката асоциация между CСЗ и AП е предизвикателство в една
експериментална среда, която включва пациенти и връзка между двете все още не е установена.
Библиография:
1. Adams RJ, Chimowitz MI, Alpert JS, et al. Coronary risk evaluation in patients with transient ischemic attack and ischemic stroke: A scientific statement for healthcare professionals from the stroke council and the council on clinical cardiology of the American Heart Association/American Stroke Association. Circulation 2003;108: 1278–1290.
2. Beck JD, Slade G, Offenbacher S. Oral disease, cardiovascular disease and systemic inflammation. Periodontology 2000 2000;23: 110–120.
3. World Health Organization. Factsheet: The top 10 causes of death. Available at: http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs310/en/. Accessed 5 October 2014.
4. Shapiro MD, Fazio S. From lipids to inflammation: New approaches to reducing atherosclerotic risk. Circ Res 2016;118: 732–749.
5. Hansson GK. Inflammation, atherosclerosis, and coronary artery disease. N Engl J Med 2005;352: 1685–1695.
6. Chien S. Mechanotransduction and endothelial cell homeostasis: the wisdom of the cell. Am J Physiol Heart Circ Physiol 2007;292:H1209–H1224.
7. Sprague AH, Khalil RA. Inflammatory cytokines in vascular dysfunction and vascular disease. Biochem Pharmacol 2009;78: 539–552.