Oral Academy Bulgaria е една съвременна платформа за комуникация между колеги. Тя е една нова среда за обмяна на опит и идеи. Създадена е от млад колектив и цели скъсяването на разстоянието между денталните лекари във виртуалното пространство, както и взаимопомощ между тях при по-трудни клинични случаи.
Платформата има действаща фейсбук страница, където се обявяват основните публикации и новини, както и шест групи разпределени в шест направления. Група за еднодонтия с име “Oral Academy Endo”, група за орална и лицево-челюстна хирургия и патология с име “Oral Academy OMFS”, група за ресторативни възстановявания, протетична рехабилитация на дъвкателния апарат – съответно “Oral Academy Restorative”, група за ортодонтия - “Oral Academy Orthodontics”, група за маркетинг и управление на денталната практика "Oral Academy Management" и не на последно място – група за пародонтология и дентални импланти “Oral Academy Perio and Implants”. В страницата вече са публикувани много полезни материали, които се свалят безплатно. Някои от тях са анкетни листове за оценка за медицинския статус на пациентите, различни информирани съгласия, кратък справочник с антибиотиците, които се използват при одонтогенните инфекции, схеми за борба с анафилактичен шок и много други.
Сайтът на платформата е вече факт – https://www.oralacademy.bg . Очаквайте постепенно представяне на целият ни екип, който се състои от специалисти от цяла България.
Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина
Използването на ретракционни корди е най-популярният метод за ретракция при неснемаемото протезиране. През 1985 г. чрез направеното проучване сред ЛДМ в Северна Америка Donovan и кол. показват, че 95.55% от тях използват рутинно ретракционни корди в своята практика. (2) По-скорошно проучване от 1999 г. сред 1246 протезисти относно техните настоящи методи за ретракция показва, че 98% от тях използват ретракционни корди, а 48% - техниката с двата конеца за повече от половината свои отпечатъци . (1)
Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина
Лазерно-асистираната ретракция предлага на клинициста алтернативна техника за ретракция. Лазерът е устройство, което генерира интензивен високоенергиен лъч от кохерентна монохроматична светлина, която се преобразува в термична енергия (топлина) при навлизане в тъканите. (1, 2, 4) Резултатът е изпаряване или аблация на целевата тъкан, следователно контролирана коагулация и увеличена хемостаза. Диодните лазери се използват най-често за тъканна ретракция, поради тяхната къса дължина на вълната (в близкия инфрачервен спетър). За ретракция могат да се изполват и други видове лазери: CO2, Nd:YAG и Er:YAG. Използването на лазер води до минимална или липсваща постоперативна болка и може понякога да се прилага селективно без анестезия. Лазерите ретрахират гингивалните тъкани и резултатът е по-малко кървене и РГ. Abdel Gabbar, F. и Aboulazm, SF през 1996 г. сравняват механо-химичната с лазерната ретракция. Те откриват, че лазерът предизвиква по-малко хеморагия и възпаление, както и ускорено и безболезнено гингивално оздравяване. (3) В проучване Gherlone и кол. през 2004 г. сравняват диоден лазер, Nd:YAG лазер и техниката с двата конеца с цел ретракция при неснемаемо протезиране, като откриват, че лазерите са по-ефективни за постигане на хемостаза в сравнение с конвенционалните методи. Недостатъкът на тези средства остава високата им цена. (5, 6)
Въпреки че има потенциал за използването на лазерите в стоматологията, Christensen през 2011 г. съобщава, че отстраняването на меките тъкани с хирургичен скалпел или електрохирургия е по-бързо, отколкото с лазер.
Библиография:
1. Кисов, Хр. Изпиляване на зъбите за керамични и металокерамични коронки. Индекс, София, 2000.
2. Кисов, Хр. Отпечатъчни материали и отпечатъчни методи в неподвижното зъбопротезиране. Индекс, София, 1998.
3. Abdel Gabbar F, Aboulazm SF. Comparative study on gingival retraction using mechanochemical procedure and pulsed Nd-YAG laser irradiation. Egypt Dent J 1996;41:1001–6.
4. Convissar, RA. Principles and practice of laser dentistry. Ed. 2. Elsevier Mosby, 2015.
5. Gherlone EF, Maiorana C, Grassi RF, et al. The use of 980-nm diode and 1064-nm Nd:YAG laser for gingival retraction in fixed prostheses. J Oral Laser Appl 2004;4: 183–90.
6. Scott A. Use of an erbium laser in lieu of retraction cord: a modern technique. Gen Dent 2005;53:116–9.
Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина
Маргинално-ротативният кюретаж се препоръчва от някои клиницисти като алтернатива на електрохирургията. Когато се избира тази техника, е важно свободната гингива да не е възпалена, да е с приемлива ширина на маргиналната гингива и висока степен на кератинизация. (1, 2) Маргинално-ротативният кюретаж, подобно на електрохирургията, отстранява вътрешния епител на гингивалния сулкус, заедно с част от подлежащата съединителна тъкан. (8) Резултатите след заздравяването са в известна степен трудно предсказуеми. Въпреки това, в сравнение с електрохирургията, маргинално-ротативният кюретаж не показва значителна разлика в отговора на тъканта както клинично, така и хистологично. (6) Постига се цялостно оздравяване на тъканите за 10 дни. Противоположно мнение изказват Valderhaug, J. и кол. (1993 г.) в свое проучване, установяващо, че кюретажът с ротативен инструмент е по-вероятно да предизвика РГ в сравнение с електрохирургията (РГ е най-голяма с ротативен инструмент, минимална – с електрохирургия и липсва – с ретракционна корда). (5, 7) Авторите не препоръчват маргинално-ротативния кюретаж като ретракционна техника в която и да е област, където промяната в позицията на гингивата би имала негативен естетичен резултат. (3, 4)
Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина
При хирургична ретракция се извършва дилатиране на тъканите и създаване на гингивален улей или бразда (от английски – “troughing”; “a trough” – падина, улей). Това е тясното място между гингивалния сулкус и прилежащия емайл на зъба. (1, 2, 3, 6, 8)
Медицински университет – Пловдив, Факултет по дентална Медицина, Катедра Протетична дентална медицина
Ретракционната техника с един конец е показана, когато се снема отпечатък за малък брой препарирани зъби със здрави гингивални тъкани и липса на хеморагия. Това е най-лесната техника и се прилага, когато препарационните граници са на или над нивото на венеца или когато сулкусът не е достатъчно дълбок, за да има възможност за поставяне на втора корда. Единична, предварително напоена с хемостатично вещество корда, се поставя в сулкуса. Тя може да се отстрани точно преди снемане на отпечатъка или да се остави в сулкуса, за да контролира кървенето и гингивалната кревикуларна течност. Постигат се отлични резултати, когато меките тъкани поддържат своето латерано избутване и препарационната граница е видима след избутването на тъканите. Ако тъканите колабират върху конеца и не позволяват да има визуален достъп до препарационната граница, се постига неточен окончателен отпечатък, с възможно разкъсване в тези области. В такива случаи някои клиницисти препоръчват използването на електрохирургия, за да се изреже колабиралата тъкан, пречеща на достъпа до препарационната граница. (1, 2, 6, 7)
