Епидемиология на изгарянията
- Определение: Травма на кожата и подлежащите тъкани, причинена от термични, химически, електрически и радиационни фактори. Те могат да доведат до остра болезненост, осакатяване, некроза и ампутация.
- Годишно: 450,000 души търсят медицинска помощ за травми от изгаряния.
- Смъртността при хоспитализирани пациенти е 4%.
Термично изгаряне
- Дълбочината на травмата е свързана с продължителността и интензитета на действие на причиняващия фактор, както и дебелината на кожата. Повишаването на температурата около клетките води разрушаването на връзките помежду им и денатуриране на клетъчните белтъци:
- Опарвания: Най-често при деца
- Пожари: Белодробни увреждания, отравяния и изгаряния в дълбочина.
- *Измръзвания*: Тромбози и хипоксия
Химически изгаряния
- Киселини: Тъканна коагулация
- Основи: Коликвационна некроза
Електрическо игаряне
- Електрическият ток се трансформира в топлинна енергия, когато срещне лош проводник, какъвто е човешкото тяло . Причинява локални и общи увреди.
Радиационни изгаряния
- Могат да бъдат причинени от продължително експониране на ултравиолетова светлина (например от слънцето, соларни кабини или електродъгово заваряване) или от йонизираща радиация (например от лъчетерапия, рентгенови лъчи или радиоактивен прах). Излагането на слънце е най-обичайната причина за радиационни изгаряния и общо най-разпространената причина за епидермални (най-повърхностни) изгаряния.
Патофизиология на изгарянията
Кожата: най-големия орган на тялото. Функции: защитна, невросензорна, терморегулационна, имунна, метаболитна. Дебелината ѝ варира 1-2mm.
Компенасторни реакции на организма
- Локални Реакции: Зона на Коагулация; Зона на Стаза (спасяема е); Зона на Хиперемия (увеличена тъканна перфузия)
- Системни реакции: СС: увеличен съдов пермеабилитет, хистамин, и кардиомиоцитен шок; Респираторни: Медиатори на възпалението, остър респираторен дистрес синдром; Метаболитни: Утроен метаболизъм на базалните клетки, повишен глюкозен метаболизъм, глюконеогенеза и гликогенолиза повишени. Препоръчителен протеинов прием – по-голям от 1г/1кг до 2г/1кг; Имунологични промени: Всички кожни травми са имуносупресивни
Степен на изгарянето
Класификация на дълбочини на изгаряне (Американска асоциация по изгарянията 2008)
4 степени:
Първа степен: Болка, зачервяване, оток
Втора степен
- Втора степен: Мехури (понякога се установяват 12-24 часа след травмата). Оздравителен процес – по-малко от 3 седмици.
- Повърхностно дермално изгаряне (папиларен слой на дермата – влажно, болезнено, 2-3 седмици възстановяване: може без белези)
- Дълбоко дермално изгаряне (ретикуларен слой на дермата – варира от жълто до бяло, сухо, 3-8 седмици възстановяване: белези, контрактури, почистване и кожна присадка)
Трета степен
- Изгарянията достигат до подкожието. Кожата изглежда суха, кафява/бяла/сива/овъглена, нееластична. Везикули и мехури не се развиват. Няколкомесечно възстановяване (белези, контрактури, ампутация)
- На допир – като “изкуствена”
Четвърта степен:
- Животозастрашаващи: достигат до фасции, мускули и/или кожа, изключително затрудняване на функционалността, в някои случаи смърт.
Овладяване
Реанимацията започва с оценка и стабилизиране на дихателния тракт, дишането и кръвообръщението на пострадалия. Ако има съмнения за инхалационно увреждане, може да се наложи ранно интубиране. Следва обгрижване на самата рана от изгаряне. Пострадалите с обширни изгаряния могат да бъдат повити в чисти чаршафи до пристигането им в болница. Тъй като раните от изгаряния са податливи на инфекция, следва да се направи бустерна (подсилваща) ваксинация против тетанус, ако лицето не е получило ваксината през последните пет години. В Съединените щати в 95% от случаите на изгаряне в отделенията за спешна медицинска помощ пострадалите се лекуват и изписват, а при 5% се налага да бъдат настанени в болница. При по-големите изгаряния е важно ранното подхранване. В допълнение към традиционните лечения, от полза може да бъде окисляване при свръхвисоко налягане.
Интравенозни флуиди
На пострадалите със слаба тъканна перфузия трябва да се подават болус-дози от изотоничен кисталоиден разтвор. При деца с изгаряне на повече от 10 – 20% от телесната повърхност и възрастни с изгаряне на повече от 15% от телесната повърхност, това трябва да бъде последвано от редовна реанимация с флуиди и мониторинг.
Грижи за раната
Ранното охлаждане (до 30 минути от изгарянето) намалява дълбочината и болката на изгарянето, но трябва да се внимава, тъй като преохлаждането може да доведе до хипотермия. То следва да се извърши с хладка вода, а не с ледена, тъй като ледената вода може да причини допълнителна вреда. Химическите изгаряния може да наложат необходимост от обилна иригация. Почистването със сапун и вода, премахване на мъртва тъкан и поставяне на превръзки са важни аспекти от обгрижването на раната. При наличие на непокътнати мехури, не е ясно какво да се прави с тях. Някои недостатъчно проучени данни са в подкрепа на това да не се пипат. Изгарянията от втора степен трябва да се оценят наново след два дни.
Медикаменти
Изгарянията могат да бъдат много болезнени и за овладяване на болката може да се използват различни опции. Те включват обикновени аналгетици (като ибупрофен и ацетаминофен) и опиоиди. Освен аналгетици, за облекчаване чувството на мъчително безпокойство могат да се използват бензодиазепини. В оздравителния процес като помощно средство против сърбеж може да се използват антихистамини, масаж или транскутанна електрическа стимулация на нервите. Антихистамините обаче са ефикасни за тази цел само при 20% от хората. За употребата на габапентин има подкрепящи данни от проучвания и прилагането му може да е основателно при пациенти, при които няма подобрение с антихистамини.
Хирургия
Раните, налагащи хирургическо затваряне с присадки или капачета от кожа (обикновено всяка рана, която е по-голяма от изгаряне в пълна дълбочина с малка площ), трябва да се третират възможно най-рано. При циркумферентни изгаряния на крайниците или гърдите може да е необходимо спешно хирургическо освобождаване на кожата, известно като ескаротомия. То се извършва за лечение или предотвратяване на проблеми с периферната циркулация или излагане на вътрешните тъкани на въздух. Ползата от него е несигурна при изгаряния по врата или пръстите. При електрически изгаряния може да се наложат фасиотомии.
Може да свалите цялата презентация от тук.